Продължение на : 4 начина, по които ПР може да намали риска от Синдром на внезапна детска смърт (СВДС) – част I

3. Привързаното родителство ви прави експерт по вашето бебе. Освен че прави добри неща за бебето, привързаното родителство помага и на майките. Един от съветите, които давам на младите родители по време на първия преглед на бебето, е „Не е необходимо да ставате експерти по родителство, но трябва да станете експерти по вашето бебе, защото никой друг няма да стане“. Въпреки че е вярно, че много от бебетата, умиращи от СВДС, не дават предварителни признаци, че краят им е неизбежен, някои бебета подсказват, че нещо не е наред. Привързаното родителство може да повиши чувствителността ви и да ви помогне да наблюдавате вашето бебе по подходящ начин. Проучванията показват, че подобряването на майчините умения намалява риска от СВДС. Едно проучване, проведено в Шефилд, Англия, показва, че след проведено обучение по родителство във високорискови семейства, смъртността от СВДС намалява до 3.2 на хиляда, в сравнение с 10.6 на хиляда при семейства, които не са преминали такова обучение. Въпреки че това допълнително обучение не е споменавало конкретно привързаното родителство, майките са били окуражавани да кърмят и изглежда, че колкото повече време в близост до бебетата си са прекарвали, толкова по-лесно им е ставало да разпознават почти незабелижими симптоми на заболяване, както и да отговорят интуитивно с грижи, които да подобрят състоянието на детето.
Привързаното родителство е особено ценно за преждевремнно родени бебета. Посредством кърменето, спането с бебето и носейки го, майката предоставя резервна система, която да замести незрелостта на недоносеното бебе. Малките неща означават много за бебетата, които са в риск от СВДС. Привързаното родителство увеличава вероятността да забележите тънките промени в бебето и понеже го познавате толкова добре, ще знаете кога и как да се намесите. Вие знаете къде и в каква поза бебето спи най-добре, как да отоплявате стаята му, кога да търсите медицинска помощ, дори кога да почистите запушения му нос. Самообучението на привързаната майка напомня за начина, по който американското Министерство на финансите обучава хората да разпознават фалшиви банкноти. Обучаваните прекарват дълго време, изучавайки истинска банкнота. В резултат на това, в момента, в който им попадне фалшива такава, у тях се задейства своего рода аларма „Нещо не е наред“ и те забелязват фалшификата.
4. Взаимното раздаване при привързаното родителство може да бъде животоспасяващо. Майката играе ролята на регулатор на физиологията на нейното бебе, а бебето й помага да развие изключителна чувствителност. Вярно е, че бебетата са доста твърди малки човечета, които са способни да се нагодят към голямо разнообразие от ситуации и родителски стилове, но може би някои от тях се нуждаят от допълнителна помощ. Възможно ли е СВДС да е заболяване, причинено от физиологична дезорганизация? Възможно ли е привързаното родителство да спомогне за противодействането на тази дезорганизация, намалявайки стреса и осигурявайки среда, която да наваксва неспособноста за саморегулация на бебето? Възможно ли е привързаното родителство да подпомага узряването на системите за респираторен контрол, така че бебето да е способно да оцелява при застрашаваща дишането му ситуация? Тези въпроси все още нямат отговор и е възможно да останат без такъв, но все пак аз вярвам, че същестуващите доказателства, в комбинация с известна доза здрав разум, подкрепят идеята, че майката предпазва детето си от СВДС поради организиращия ефект, който има върху неговата физиология.
Да се предполага, че съществува връзка между родителския стил и СВДС ще предизвика отпор от страна на критиците, които все още мислят, че родителските практики не играят никаква роля при СВДС, както и от страна на тези, които не желаят да поставят ударение върху важността на връзката майка-бебе. Чудя се дали модерното родителство не се фокусира твърде много върху „неща“ и недостатъчно върху чувството, както и дали съвременните концпеции за грижа не са изтъргуване на повишеното удобство и повишения риск. Може и да е политически некоректно да се спекулира с тази „на живот или смърт“ роля на майката, но все пак за бебетата това може да е физиологично правилно. През последните 20 години значението на майката за добруването на бебето се разми от социални и икономически промени до степен, в която концепцията за привързаното родителство се счита за добра, но не задължително необходима. Аз оспорвам това виждане. Колкото по-скоро си отворим очите пред факта, че майчинството има значение, толкова по-добре – и може би в по-голяма безопасност – ще бъдат бебетата ни. Моето желание е да практикувате привързаното родителство не само, за да предотвратите СВДС, но защото вярвате, че то е най-доброто за вашето бебе. Получавайки дара на привързаното родителство, повече бебета ще процъфтяват – и оцеляват.
От статията 4 Ways AP Can Reduce the Risk of SIDS,
превод – Адриана Пенева*,
източник - http://www.askdrsears.com,
Всички права принадлежат на автора на статията,
преводът ѝ на български цели да бъдат запознати повече хора с подхода на възпитание, наречен „привързано родителство“.
За повече информация можете да закупите книгите на д-р Сиърс
* Адриана Иванова е майка на дъщеричка Йоанна, работи като Assistant Client Manager, а като свое хоби споделя преподаването на фински. За стилът си на отглеждане на детето казва, че не е планиран, но нещата изобщо не са се оказали, каквито си ги е представяла и така ѝ е много добре. Благодарим ѝ за труда и отделеното време!




Последни коментари