Най-вероятното обяснение за СВДС при повечето бебета е дефект в кардио-респираторния контрол и възбудимост по време на сън. Също така, проучванията показват, че някои от бебета, при които има риск от СВДС, имат по-лошо функциониращи физиологични контролни механизми. Така, всеки родителски стил, който може да подобри развитието на тези механизми и да увеличи разбирането на майката за внезапните промени във физиологията на нейното бебе, би намалил риска от СВДС.
1. Привързаното родителство организира физиологичните системи за контрол на бебето.Съществува ново схващане, според което някои бебета, починали от СВДС, може да не са били толкова физиологично нормални преди смъртта си, колкото е изглеждало. Откритията за ускорен пулс и по-малко адаптивни вариации в него при бебета в риск от СВДС предполагат, че тези новородени са по-малко способни да адаптират физиологията си към променящи се биологични условия. Също така, няколко изследвания сред високорискови новородени и бебета, починали от СВДС сочат, че някои от тези бебета са имали темперамент и поведенчески особености, които са намалили тяхната способност да се справят с животозастрашаващи обстоятелства. Като съберем резултатите от тези сложни и недостатъчни изследвания, които се опитват да свържат СВДС с темперамента, излиза, че инстинктът за оцеляване на някои новородени е слаб. Някои бебета са физиологично в неизгодно положение по отношение на СВДС.
Бебе, което прекарва много време в прегръдките на майка си, на гърдите ѝ и в леглото ѝ, става по-добре организирано от физиологична гледна точка. Следователно вярвам, че бебе, чиято цялостна физиология е по-добре организирана, е в по-малък риск от СВДС. (…) В продължение на 15 години събрах стотици статии с проучвания на привързването; изследвания, които заключават: колкото по-близко един до друг са майката и новороденото, толкова по-добре работи физиологията на бебето, особено по време на първите месеци, когато рискът от СВДС е най-голям. Жалко, че по-голямата част от тези полезни проучвания са погребани в неясни доклади или се обсъждат на научни срещи, но много малка част е преведена във вид на разбираема информация, която да помогне на младите родители да разработят стил на родителстване, който да намали риска от СВДС.
В кръвта на всеки индивид, дори и на малките бебета, циркулира хормон, наречен кортизол. Той се произвежда от надбъбречните жлези и помага на главните системи на организма да работят правилно. Тялото се нуждае от точно определени количества кортизол в правилното време. Ако нивата на хормона са прекалено ниски или прекалено високи, тялото не е в синхрон, както с двигател, който се опитва да работи с погрешна комбинация от бензин и въздух. Хормоните на надбъбречната жлеза са известни още и като хормони на стреса. Нивата им се повишават бързо, за да помогнат на човек да реагира на заплаха. Въпреки че хормоните на стреса са необходими в опасни ситуации, ако нивата им останат прекалено високи за дълго време, тялото става много стресирано и някои системи, като например имунната система, не могат да функционират правилно. Експерименти и с човешки бебета, и с новородени животни показват тези невероятни резултати при проучвания на привързаността:
- Новородени бебета с най-сигурна привързаност към майките си имат най-оптималния баланс на кортизол в организма;
- Колкото по-дълго новородени животни са разделени от майките си, толкова по-високи са нивата на кортизол, което подсказва, че тези бебета са хронично стресирани. Майките също страдат от повишени нива на кортизол, когато са разделени от малките си;
- Продължителни периоди с повишен кортизол в организма могат да доведат до спиране на растежа;
- Продължителни периоди с повишен кортизол в организма могат да доведат до подтискане на имунната система;
- Новородените животни, които са отделени от майките си, показват диспропорция в автономната нервна система – главният контролен механизъм на физиологията. Те не показват обичайните повишения и понижения на пулса и телесната температура, имат абнормални пулсове (аритмия), и показват нарушения на съня като скъсяване на фазата съня, известна като REM sleep – бързи движения на очите (фаза на съня, по време на която новороденото е най-лесно възбудимо в отговор на животозастраващи събития). Подобни физиологични изменения са измерени и при деца от предучилищна възраст, които са разделени от родителите си;
- В допълнение към възбудимостта, причинена от продължително повишение на надбъбречните хормони, раздялата понякога причинява обратния физиологичен ефект – отдръпнати, депресирани новородени с ниски нива на кортизол.
- Отделените от майките си новородени по-често имат неправилен сърдечен ритъм;
- Отделените от майките си новородени са по-малко способни да поддържат стабилна телесна температура;
- Новородените животни, които са оставени близо до майките си, имат по-високи нива на хормоните на растежа и на ензими, които са от изключителна важност за развитието на мозъка и сърцето. Отделяне от или липса на взаимодействие с майките, когато те са наблизо, водят до понижение в нивата на тези така важни за растежа вещества.
Очевидно, продължителното присъствие на грижовна майка е важно за физиологичното и емоционално добруване на новороденото. Сигурното привързване на майка и бебе помага на физиологичните системи на бебето да работят по-добре. Привързването организира физиологията на бебето, раздялата я дезорганизира. А бебето с дезорганизирана физиология или дезорганизирани биоритми може да бъде с повишен риск от СВДС.
Изследователите на привързването използват два физиологични параметъра за пулс и вариации на сърдечния ритъм (колко добре се адаптира сърцето в отговор на променящи се физиологични нужди) като вид индикатор за ефикасност на физиологията на бебето. Проучванията показват, че кърмените новородени имат по-нисък пулс, по-лесно адаптиращ се сърдечен ритъм, по-добра поведенческа организация и по-активен сън от бебета, хранени с бутилка. Също така, изследователите заключават, че кърмените новородени показват организация на поведението, която е по-ефективна от енергийна гледна точка от тази на хранените с бутилка новородени. Тези проучвания подсказват, че физиологията на некърмените бебета е подобна на тази на ненастроен автомобилен двигател.
2. Привързаното родителство помага на бебета да процъфтяват.
Ако, както вече видяхме, прегръщаното бебе плаче по-малко и е по-малко тревожно, и следователно употребява по-малко енергия, аз заключавам, че бебето има повече „свободно време“ да преразпредели тази енергия, която иначе би била загубена в тревога и плач, към растеж. Да процъфтяваш не означава само да растеш по-голям; това означава, че бебето израства в пълния си потенциал – физически, интелектуално и физиологично.
ПР-бебетата се хранят по-често – взаимодействие, което само по себе си подпомага растежа и цялостната поведенческа организация. Една от най-старите рецепти за „лечение“ на бебета, които не успяват да процъфтяват, е „Вземи бебето си в леглото и кърми“. Както вече беше обсъдено, привързаността се отразява положително на хормоните на растежа и на ензимите, които подпомагат развитието на мозъка при експерименталните животни. Хормоните на растежа се секретират главно по време на сън. Ендокринолозите са открили, че човешките бебета, които са лишени от достатъчно привързаност, имат по-ниски нива на хормоните на растежа и не успяват да процъфтяват – болест, наречена психо-социално лишение. На базата на тези изследвания, дали можем да заключим, че ПР-бебетата имат по-високи нива на хормони, промотиращи растежа? Предполагам, че някой ден проучванията ще докажат това, което аз отдавна подозирам – ПР-децата имат по-високи нива на веществата, които подобряват тяхното цялостно физиологично състояние и усилват самопредпазващите им способности. И така, изглежда, че посредством привързаното родителство майката може да играе ролята на регулатор на физиологията на нейното бебе, особено по време на „развитийния спад“ – решаващите 2-4 месеца, когато бебето е във физиологично неизгодно положение и с най-висок риск от СВДС.
Ако привързаното родителство поставя бебето в ситуация на физиологичното предимство да преживее уязвимия период от гледна точка на СВДС, дали това намеква, че бебетата, които получават по-отдалечен вид родителска грижа, са в неизгодно положение? Аз смятам, че е така. По време на моята 30-годишна практика като педиатър съм се грижил за бебета, наречени „неуспяващи да процъфтят бебета“ – новородени, които не се развиват в целия си физически и психически потенциал. И често, макар и непреднамерено, това състояние се е дължало на некачествена връзка майка-бебе. През последните 30 години педиатричните книги са документриали много случаи на „неуспяващи да процъфтят бебета“ като следствие от лошо свързване. Казано просто, бебе, което се чувства добре, расте добре; бебе, което получава по-малко привързаност, отколкото има нужда, за да процъфтява, се чувства психически недобре, което чувство се превръща във физиологичен проблем.
От статията 4 Ways AP Can Reduce the Risk of SIDS,
превод – Адриана Пенева*,
източник - http://www.askdrsears.com,
Всички права принадлежат на автора на статията,
преводът ѝ на български цели да бъдат запознати повече хора с подхода на възпитание, наречен „привързано родителство“.
За повече информация можете да закупите книгите на д-р Сиърс
* Адриана Иванова е майка на дъщеричка Йоанна, работи като Assistant Client Manager, а като свое хоби споделя преподаването на фински. За стилът си на отглеждане на детето казва, че не е планиран, но нещата изобщо не са се оказали, каквито си ги е представяла и така ѝ е много добре. Благодарим ѝ за труда и отделеното време!
Последни коментари